Община Кресна

  • История на община Кресна

    Античен град край Кресна
    Простира се на десния бряг на Струма, на позаравнена местност, близо до последните къщи на квартал Моравска. Следите му се откриват в протежение на около 2 км. В посока север-юг по брега на Струма и около 300 м. В посока изток-запад от брега на Струма към източните подножия на Малешевска планина. Това е една позаравнена тераса, прорязана от стеснените долини на реките Моравска и Мостецка. Редуват се обработваеми земи с необработваеми. Античното селище напомня за себе си с останки, откриващи се под формата на стари зидове, строителни материали, съдове, монети и други паметници, някои от които излизат при обработка на почвата, а други - на самата повърхност. Изобилието им потвърждава някогашния разцвет на селището, довел до материално и духовно замогване.
    По сведения на местни жители земите тук са били обработвани и по време на робството, като тогава са се числяли като имоти на християнско--турското село Брезница. Първите научни светлинки за съществуването на античното поселение идват от акад. Д. Дечев. Той съобщава в труда си за открито тук светилище на Бендида- Артемида „Кулът на Артемида в Средна Струма”. В изследването са описани намерени тук няколко оброчни плочи на богинята. При направата на пътища, военни фортификационни съоръжения, различни строителства и при обработка на почвата над културния пласт, който на места се открива до 1 м дълбочина, са нанесени разрушения. Повечето от камъните на някогашните постройки са използвани вторично в строеж на нови къщи или при изграждане на огради на имоти, или просто са събрани на купчини, за да не пречат при работа. На много места са открити единични и групови гробове, всички ориентирани на изток. В тях обикновено се намират останки от кости и почти никакви веществени материали от погребални церемонии. В един гроб, намиращ се на ската близо до пътя, по левия бряг на р. Моравска, са открити обгорели пръстен (малък, вероятно на момиче) и клинчета, с които е бил закован ковчегът. В гроба е имало въглени и пепел, което свидетелства и за пожар. В западната част на селото, в подножието на хълма Люти връх, пък са открити при направа на път 5 гроба, стоящи един до друг. Те са покрити с обикновени каменни плочи, без странично укрепване. Освен останки от кости, друго не е открито. Всички тези гробове вероятно са от времето на ранното християнство, чиито корени в Среднострумието се търсят още през I в. след Христа, когато в гр. Филипи (намирал се на 130 км югозападно от Кресна) Апостол Павел основал християнската община и към IV в. античният град край Кресна вече е бил християнски център с епископство, за което свидетелстват и останки от три открити тук антични черкви.
    При направа на военни окопи през 1950 г. околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.
    Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?
    Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието.
    Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Строителната керамика е представена най-вече от извити керемиди- ибрици и широки плоски керемиди- тегули. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди.
    При изкопни работи през 1950г. е открит и детски мраморен саркофаг, чието устие е пригодено за поставяне на капак. На двете тесни страни има симетрично разположени гнезда на скобите, с които е бил захванат капакът. Саркофагът е с дължина 55 см., ширина- 42 см, дълбочина 25см и дебелина на стените при устието 10 см. Отличава се с прецизна изработка. По средата на четирите ъгъла вплита 4 глави на овни.
    На лицевата част има и 4 четирилистни детелини, а на задната- 2 винетки. По украсата си саркофагът се доближава до саркофази, открити в античното селище под Сандански, както и в музея на Ватикана и Рим. Специалистите отнасят времето на изработката и използването му към II- III в. след Христа.
    Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
    През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище. Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.
    В античното селище край Кресна са открити останки от 3 антични черкви. Районът на селището е обявен за паметник с културно-историческо значение- едно добро дело на Националния институт за паметниците на културата- София, и вече е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата

     

    календар
    Sun Mon Tue Wed Thu Fri Sat
    12345
    6789101112
    13141516171819
    20212223242526
    2728293031